Породи коне отглеждани и развъждани в България

Арабска порода

Арабските коне са най-старата културна порода в света, която пряко или косвено е взела участие в създаването на всички културни породи коне от ездови и ездово-впрегатен тип. Отличават се с елегантни форми и изключителна работоспособност. Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода Шагия, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната.

Сега в конезавод „Кабиюк" гр. Шумен се отглеждат чистокръвни арабски коне, а така също и чистопородни коне от порода „Шагия". Популациите от двете породи са малки, но с много високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия.

Чистокръвният английски кон е създаден в Англия през началото на XVII век и втората половина на XVIIІ век. Конете се използват основно за хиподрумни надбягвания с тотализатор и носят големи приходи в страните с развита хиподрумна индустрия. В световен мащаб Чистокръвният английски кон е основна порода-подобрителка за всички полукръвни породи коне. Породата е изиграла водеща роля и при създаването на българското полукръвно коневъдство. Елитната част на породата се развъжда в държавните конезаводи „Кабиюк" гр. Шумен, „Хан Аспарух" гр. Разград, „Ст. Караджа" гр. Балчик и частни коневъдни ферми. Бъдещето развитие на породата е обусловено главно от приемането на страната ни в Международната организация за развъждане на Чистокръвната английска порода в света. Създаден е Български комитет по племенната книга на Чистокръвния английски кон, който води активни преговори за членство в Международния комитет по племенната книга на Чистокръвната английска порода /ISBC/. Едно такова членство ще доведе до отваряне на международния пазар за конете от породата, родени в страната, както и на престиж за българското коневъдство.

Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества. Източнобългарската порода е съхранила качествата на изходните породи, като невзискателност, издръжливост към местните условия на живот, изискан тип и отлични ездови качества за различно спортно предназначенние.

Елитната част от породата се развъжда в конезаводите „Кабиюк" гр. Шумен и „Стефан Караджа" гр. Балчик, както и в частни племенни ферми. През последните десетилетия значително са усъвършенствани стопанските и най-вече спортните качества на конете от тази порода. Това е най-масово използваната порода за дисциплините на конния спорт в България.

Дунавска порода

Дунавският кон е полукръвна порода, създадена чрез кръстосване на полукръвни кобили с жребци от породата Нониус и чрез селекция на подходящ тип коне за различни видове транспорт и селскостопанска работа. Конете от тази порода се отличават с масивно и компактно телосложение, добре развита и здрава костна система, добър екстериор, коректен ход, спокоен темперамент и добра работоспособност. През последните 30 години се провежда кръстосване с жребци от Чистокръвна английска порода в резултат на което се получават коне с добри спортни качества. Породата се ползва с голям интерес, но популацията й е малка и не може да задоволи търсенето. Елитната й част се развъжда от частни стопани в Плевенска и Софийска област.

Породата е създадена е чрез кръстосване на местни подобрени, арабски, англоарабски и полукръвни кобили с арабски, англоарабски и полукръвни жребци, а по-късно главно с жребци от породата Гидран. Плевенските коне притежават добри стопански качества и много добри способности за спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия, за което голям принос има използването на жребци от Чистокръвна английска порода на по-късен етап от развъждането. Сега породата е застрашена от изчезване. Малка популация от ценни животни е съсредоточена в частни собственици, главно в Плевенска област.

Тракененска порода

Тракененският кон е от универсален тип с подчертани спортно-ездови качества, подходящ за всички дисциплини на класическия конен спорт, особено за висша езда и прескачане на препятствия. Коне от тази порода се отглеждат в Института по животновъдни науки в гр. Костинброд и от частни стопани. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използуване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените породи коне.

Конете от Хановерска порода се отличават с крупни размери, хармонично телосложение, леки движения и спокоен темперамент. В страна коне от тази порода се развъждат в Тракийския университет в гр. Стара Загора. Породата се развъжда главно за нуждите на конния спорт. Жребци от Хановерска порода се използуват успешно за производство на спортни коне в съчетание с кобили от Източнобългарска порода.

Основните рисисти породи са Американският, Френският, Орловският и Руският рисак. Рисистите коне са предназначени предимно за хиподрумни надбягвания с двуколки, поради характерната за тях способност за бързо движение в тръс. Коне от тези породи се развъждат в конезаводите „Ст. Караджа" гр. Балчик и „Хан Аспарух" гр. Разград, както и в много частни стопанства. Интересът към тези коне от страна на любителите на хиподрумни надбягвания е значителен, а приходите от тотализатора в развитите страни непрекъснато растат. В България в миналото са организирани хиподрумни надбягвания на районните хиподруми, а в края на 80-те години на специално изградената писта на Софийски хиподрум. След приключване дейността на Софийския хиподрум интересът към тези коне намалява, но през последните 5-6 години собственици на рисаци от района на Пазарджик и Пловдив възраждат тези надбягвания.

Тежковозни породи

Българският тип тежковозен кон се отличава с масивно телосложение, здрава конституция, добър екстериор, спокоен темперамент и отлична работоспособност. Използват се и за промишлено кръстосване за получаване на коне за месо. Елитната част от породата се развъжда конезавод „Хан Аспарух" гр. Разград. Тяхното предназначение е производство на жребци за подобряване работоспособността на конете при използването им в селското и горското стопанство. Интересът към тях е голям поради развитието на дърводобива, високите цени на горивата и износът на коне за месо. За съжаление популацията е малка и производството на коне от тази порода не може да задоволи търсенето поради ограничения брой кобили-майки в конезавода. В последно време висококачествени животни отглеждат и много частни собственици.

Хафлингерът е планинска порода коне, създадена в Австрия и намерила широко разпространение в много страни. Характерни черти на конете от тази порода са относително ниският ръст, изключително масивното тяло, красивите телесни форми, лекият ход, добрият нрав и невзискателност към условията на гледане и хранене. В нашата страна развъждането на коне от породата Хафлингер започва през 1983 г. с оглед още по-пълното задоволяване на планинските райони с подходящи за работа коне, а също така потребностите от коне за любителска езда, конен туризъм и детско-юношеските спортни школи. Развъждането на коне от тази порода е съсредоточено в коневъдната ферма в гр. Разлог и в частни стопани в Старозагорски район.

Шотландско пони

Характерна особеност на конете от тази порода е изключително дребният им ръст (65—125 см). Те са невзискателни към условията на гледане и хранене, а тяхното послушание и привързаност към човека ги прави подходящи за обучение на деца в езда. За задоволяване нуждите на детските ездови школи от такива коне в страна се развъждат на малки групи коне от породата Шотландско пони в конезаводите „Кабиюк" гр. Шумен и „Ст. Караджа" гр. Балчик. Има голямо търсене на конете от тази порода и те се продават на относително високи цени.

Аборигенните породи се отличават с изключителна издържливост на неблагоприятни условия и много висока плодовитост. Практически целогодишно се отглеждат на открито и в повечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период.

Каракачанският кон е характерен за планинските райони и популацията му е концентрирана главно в Стара планина, Родопите, Рила и Пирин. Делиорманският кон се среща в района на Североизточна България.

информацията е взета от сайта на Министерство на земеделеито и горите http://www.mzgar.government.bg/